11.11.2007 г., 9:06

Накъде?

873 0 3
Всеки лъже, знаех това,
но пак повярвах във вечната лъжа.
Обич - това е толкова познато,
чувство от тъма покрито.
А аз... накъде да тръгна?
Навсякъде пътеката е дълга.
На ляво ли е любовта?
На дясно - красота?
Да продължа ли вече напред
или да се връщам назад?
НЕ може ли просто да остана тук?...
Пътят, знам труден е, може би - друг.
Безброй пътеки може би имам,
но пътя напред аз не намирам.
Ще остана както всеки път,
сълзите ще се стичат, докато спрат.
Сърцето ми угасна вече.
Душата ми избяга надалече.
Сбогом - последният изречен стон.
Заминавам към мрачния, черен дом!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...