11.11.2007 г., 9:06

Накъде?

877 0 3
Всеки лъже, знаех това,
но пак повярвах във вечната лъжа.
Обич - това е толкова познато,
чувство от тъма покрито.
А аз... накъде да тръгна?
Навсякъде пътеката е дълга.
На ляво ли е любовта?
На дясно - красота?
Да продължа ли вече напред
или да се връщам назад?
НЕ може ли просто да остана тук?...
Пътят, знам труден е, може би - друг.
Безброй пътеки може би имам,
но пътя напред аз не намирам.
Ще остана както всеки път,
сълзите ще се стичат, докато спрат.
Сърцето ми угасна вече.
Душата ми избяга надалече.
Сбогом - последният изречен стон.
Заминавам към мрачния, черен дом!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...