11.11.2007 г., 9:06

Накъде?

879 0 3
Всеки лъже, знаех това,
но пак повярвах във вечната лъжа.
Обич - това е толкова познато,
чувство от тъма покрито.
А аз... накъде да тръгна?
Навсякъде пътеката е дълга.
На ляво ли е любовта?
На дясно - красота?
Да продължа ли вече напред
или да се връщам назад?
НЕ може ли просто да остана тук?...
Пътят, знам труден е, може би - друг.
Безброй пътеки може би имам,
но пътя напред аз не намирам.
Ще остана както всеки път,
сълзите ще се стичат, докато спрат.
Сърцето ми угасна вече.
Душата ми избяга надалече.
Сбогом - последният изречен стон.
Заминавам към мрачния, черен дом!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...