Nov 11, 2007, 9:06 AM

Накъде?

  Poetry » Love
878 0 3
Всеки лъже, знаех това,
но пак повярвах във вечната лъжа.
Обич - това е толкова познато,
чувство от тъма покрито.
А аз... накъде да тръгна?
Навсякъде пътеката е дълга.
На ляво ли е любовта?
На дясно - красота?
Да продължа ли вече напред
или да се връщам назад?
НЕ може ли просто да остана тук?...
Пътят, знам труден е, може би - друг.
Безброй пътеки може би имам,
но пътя напред аз не намирам.
Ще остана както всеки път,
сълзите ще се стичат, докато спрат.
Сърцето ми угасна вече.
Душата ми избяга надалече.
Сбогом - последният изречен стон.
Заминавам към мрачния, черен дом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...