Nov 11, 2007, 9:06 AM

Накъде?

  Poetry » Love
872 0 3
Всеки лъже, знаех това,
но пак повярвах във вечната лъжа.
Обич - това е толкова познато,
чувство от тъма покрито.
А аз... накъде да тръгна?
Навсякъде пътеката е дълга.
На ляво ли е любовта?
На дясно - красота?
Да продължа ли вече напред
или да се връщам назад?
НЕ може ли просто да остана тук?...
Пътят, знам труден е, може би - друг.
Безброй пътеки може би имам,
но пътя напред аз не намирам.
Ще остана както всеки път,
сълзите ще се стичат, докато спрат.
Сърцето ми угасна вече.
Душата ми избяга надалече.
Сбогом - последният изречен стон.
Заминавам към мрачния, черен дом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кфайфхйгф СГЙгдгсхг All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...