Накъде?
Дори и най-изморената река се влива в морето...
и това е краят на един дълъг път
и началото на един - още по-труден...
Вече не усещам студа, сковаващ ръцете ми...
Аз не живея, просто съществувам.
А денят е толкова дълъг, когато си сам...
Заобикалящите ме хора ме подминават,
като пътник - пътен знак "Стоп".
Всеки върви напред,
забързан да стигне целта си.
А аз нямам цел...
не чувствам, не виждам, не зная...
Кораб без пристан са мечтите ми,
но съм в средата на океана...
Потънала в мисли -
накъде да поема...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Всички права запазени
Лирическата ти героиня рано или късно ще изкачи билото на самотата и ще съгледа ширналия се градеж на света и милиардите забавни мравчици ::
