Накъде?

Poetry » Other

1.1K 0 5

Дори и най-изморената река се влива в морето...

и това е краят на един дълъг път

и началото на един - още по-труден...

Вече не усещам студа, сковаващ ръцете ми...

Аз не живея, просто съществувам.

А денят е толкова дълъг, когато си сам...

Заобикалящите ме хора ме подминават,

като пътник - пътен знак "Стоп".

Всеки върви напред,

забързан да стигне целта си.

А аз нямам цел...

не чувствам, не виждам, не зная...

Кораб без пристан са мечтите ми,

но съм в средата на океана...

Потънала в мисли -

накъде да поема...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

avrilka1 (Ди)

познато...познато...и напълно вярно...

2011-02-25T19:47:51+02:00
Enena (Елена Нинова)

Прекрасна си.Браво!

2010-09-29T19:47:55+03:00
boromir (Боромир)

Абе... няма по-голяма самота от тази, която живее вътре в теб и се подхранва със себе си!

Изпитание е да се преживееш и да надживееш вакуума, който те тегли, да се затваряш все по-дълбоко и да ставаш все по-самотен.
Но не е непоправимо Лирическата ти героиня рано или късно ще изкачи билото на самотата и ще съгледа ширналия се градеж на света и милиардите забавни мравчици ::)

От друга страна, няма по-голяма радост и по-голяма забава от това да се забавляваш сам Имам предвид ДУШЕВНО :::)

2010-09-22T01:16:12+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Много познати чувства намирам тук!

2010-09-21T22:32:24+03:00
ira77 (Ирина)

Началото ми напомни за един роман на А.Мороа - "Климати".

2010-09-19T21:28:51+03:00