Накъде
Накъде сме тръгнали сами не знаем,
Дали терминалът е наше спасение,
Дали най-добре е да си траем,
И тихо да чакаме съжаление..
Изправи се човеко, погледни си земята!
Имаш си всичко, рай под краката..
Накъде си се запътил човеко..
Защо тъй мълчаливо вървиш..
Вижда се промяна, но далеко,
Ако някога изобщо спреш да мълчиш..
Не бягай народе, върни се ти,
Пази земята на свойте деди.
Те умряха с високо вдигнати глави!
Оставете малко тая алчност и злоба,
Спрете да копаете все на другия гроба.
Нека най-после се обединим,
И тая мизерия в нашия рай да променим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Иванова Всички права запазени
