Ан. (Адриана Иванова)
8 24
8.06.2018 г., 1:42 ч.

Накъде 

  Поезия
1002 2 4

Накъде сме тръгнали сами не знаем,
Дали терминалът е наше спасение,
Дали най-добре е да си траем,
И тихо да чакаме съжаление..

Изправи се човеко, погледни си земята!
Имаш си всичко, рай под краката..
Накъде си се запътил човеко..
Защо тъй мълчаливо вървиш..
Вижда се промяна, но далеко,
Ако някога изобщо спреш да мълчиш..

Не бягай народе, върни се ти,
Пази земята на свойте деди.
Те умряха с високо вдигнати глави!

Оставете малко тая алчност и злоба,
Спрете да копаете все на другия гроба.
Нека най-после се обединим,
И тая мизерия в нашия рай да променим!

© Адриана Иванова Всички права запазени

*

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иска ми се да кажа твърдо да, но дори аз, която бях много против тихото изнизване от родината ни, бях принудена да го направя, нямах голям избор и за жалост виждам, че път назад за много хора няма.
  • Да, темата е много болна.
    Дали някога ще се върнем ...
    Дали?
  • Благодаря, Виктория! За пръв път пиша нещо подобно, не знам дали добре се получи, но това ми дойде отвътре и просто го записах.. Болна тема ми е само,че е истина..
  • Много добри напътствия си дала в своето стихотворение! Подкрепям те напълно, Ади! Поздрави!
Предложения
: ??:??