16.02.2021 г., 18:00

Накъде отива...

716 0 0

 

Не знаем какво точно ще се случи

какво, ако всичко изведнъж се промени?

Какво ако в нашето ежедневие така красиво, 

тъгата се загнезди за постоянно?

Накъде отива нашата любов…?

Ако всеки ден по- малко цветето 

на радостта започне да повяхва?

Накъде отива нашата любов…?

Любов моя, ако където имаше топлина

някой ден има само студ?

Какво, ако мечтите, които някога сме имали

сега ги обличаме високомерно?

Какво ако сме се мислили за щастливи 

дори всеки път, когато сме се карали?

Накъде отива нашата любов…!

Ако всеки ден на нашето небе 

слънцето изгаря в агония ?

накъде отива нашата любов…!

Чудя се, любов 

И не знам как да отговоря от малодушие

Накъде отива!

И не знам как да отговоря от малодушие

Накъде отива нашата любов?

Чудя се, любов моя, 

но вслушвайки се в звънна на твоя глас,

сега и всеки един път,

знам че любовта тежи повече от всичко!

По-тежка е от тъгата! Дори от смъртта!

Нека бъдем високомерни сега, 

нека се обичаме със сърцето!

Накъде отива нашата любов…!

Нямаме ние нужда от отговори, 

когато двамата се хванем за ръка,

когато телата и душите ни са едно!

Нека да гори, нека да гори,

в слънцето любовта ни ще триумфира!

Нека да гори, нека да гори, 

с любов агонията ще превърнем в живот!

И любовта ни ще лети и ще ликува…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...