Не знаем какво точно ще се случи

какво, ако всичко изведнъж се промени?

Какво ако в нашето ежедневие така красиво, 

тъгата се загнезди за постоянно?

Накъде отива нашата любов…?

Ако всеки ден по- малко цветето 

на радостта започне да повяхва?

Накъде отива нашата любов…?

Любов моя, ако където имаше топлина

някой ден има само студ?

Какво, ако мечтите, които някога сме имали

сега ги обличаме високомерно?

Какво ако сме се мислили за щастливи 

дори всеки път, когато сме се карали?

Накъде отива нашата любов…!

Ако всеки ден на нашето небе 

слънцето изгаря в агония ?

накъде отива нашата любов…!

Чудя се, любов 

И не знам как да отговоря от малодушие

Накъде отива!

И не знам как да отговоря от малодушие

Накъде отива нашата любов?

Чудя се, любов моя, 

но вслушвайки се в звънна на твоя глас,

сега и всеки един път,

знам че любовта тежи повече от всичко!

По-тежка е от тъгата! Дори от смъртта!

Нека бъдем високомерни сега, 

нека се обичаме със сърцето!

Накъде отива нашата любов…!

Нямаме ние нужда от отговори, 

когато двамата се хванем за ръка,

когато телата и душите ни са едно!

Нека да гори, нека да гори,

в слънцето любовта ни ще триумфира!

Нека да гори, нека да гори, 

с любов агонията ще превърнем в живот!

И любовта ни ще лети и ще ликува…