Налей, кръчмарю
Налей, кръчмарю
Налей, кръчмарю, кана вино,
не го кръщавай* под тезгяха,
желая да е силно и горчиво,
както болката в душата.
Без екстри! Нека да е чисто,
каквато беше моята любов.
Със него мъката си да опия,
че за самота не съм готов.
И на теб сипи, компания бъди ми,
ела да чуеш за живота ми суров...
за изгубените дни щастливи.
... и как останах да тъжа до гроб.
*кръщавай - разреждай
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
