Feb 3, 2009, 6:05 PM

Налей, кръчмарю 

  Poetry » Other
1149 0 17

Налей, кръчмарю

 

Налей, кръчмарю, кана вино,
не го кръщавай* под тезгяха,
желая да е силно и горчиво,
както болката в душата.

Без екстри! Нека да е чисто,
каквато беше моята любов.
Със него мъката си да опия,
че за самота не съм готов.

И на теб сипи, компания бъди ми,
ела да чуеш за живота ми суров...
за изгубените дни щастливи.
... и как останах да тъжа до гроб.



*кръщавай - разреждай

 

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??