Нали
да забравим всичко, дишайки за теб,
не биваше да искаме от теб
да ни направиш по-различни.
Да искаме да станем като теб,
не знаейки какво си ти.
Сега се молим да ни пощадиш
и да ни забравиш, без да ни раниш,
но вече късно е, нали,
не ще ни ти забравиш вече,
не ще ни вече пощадиш,
защото няма връщане назад, нали
и няма как да ни оставиш,
щом веднъж сме те видели,
щом веднъж сме те докоснали,
нали,
нали, истино,
нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмет Хаджи Всички права запазени
Поздрави!