13.03.2007 г., 9:23

Нали

1.5K 0 9
Не биваше да тичаме след теб,
да забравим всичко, дишайки за теб,
не биваше да искаме от теб
да ни направиш по-различни.
Да искаме да станем като теб,
не знаейки какво си ти.
Сега се молим да ни пощадиш
и да ни забравиш, без да ни раниш,
но вече късно е, нали,
не ще ни ти забравиш вече,
не ще ни вече пощадиш,
защото няма връщане назад, нали
и няма как да ни оставиш,
щом веднъж сме те видели,
щом веднъж сме те докоснали,
нали,
нали, истино,
нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмет Хаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...