13.03.2007 г., 9:23

Нали

1.5K 0 9
Не биваше да тичаме след теб,
да забравим всичко, дишайки за теб,
не биваше да искаме от теб
да ни направиш по-различни.
Да искаме да станем като теб,
не знаейки какво си ти.
Сега се молим да ни пощадиш
и да ни забравиш, без да ни раниш,
но вече късно е, нали,
не ще ни ти забравиш вече,
не ще ни вече пощадиш,
защото няма връщане назад, нали
и няма как да ни оставиш,
щом веднъж сме те видели,
щом веднъж сме те докоснали,
нали,
нали, истино,
нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмет Хаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...