Нали е Коледа и стават чудеса
Все гонех те, а тайно те зовях.
Любов ти беше, а ми стана храм.
И коленичех, името ти щом мълвях,
готова и душата си за теб да дам.
Преплела във очите си сърцето,
пулсирах, за да доплувам бряг,
където във очите ти да зърна
на слънцето най-жаркия му цвят.
Проклинах се, че толкова те исках.
Зазиждах се в стени на своя грях.
Не исках да обичам, а обичах.
Грешах, проклинах и се молех пак.
Сега прости ми, но е вече време
със миналото да се разделим.
И някой друг, със ангелското име,
следите да отмива с топъл звук.
Да мога да дочувам пролетни трелите,
когато с длани нежни ме докосва,
но как, като все още парят устните ти
по моите и още ме зоват...
Кога ще свърши с този Ад в сърцето?
Нали е Коледа и стават чудеса!
Едничко чудо моля под небето -
да те забравя и да не бъдеш моят грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
