Нарамихме с теб рано-рано мечтите си,

без изобщо да им бе дошло времето.

Преплетохме с грешните хора съдбите си

и сега - ще си носим бремето.

Но, кажи ми, как обясняваш, художнико,

жената със зелените очи,

която вечно гледа от триножника,

докато любов с жена си правиш ти?!

За моя мъж не питай - познаваш го,

той мойте стихове не чете.

Пийва спокоен две бири след работа,

правим секс после и спи добре.

А аз по цели нощи не мигвам

и все мисля, и все пиша... за теб!!!

Имам дом, дете, мъж - като в мечтите ми...

Но не със правилния човек!