Нали съм възпитана...
Луда съм и пръскам по шева...
Ей така на инат на тези
без капка покритие,
на тези с мръсно съзнание
и мърлява чест...
И колко е времето
неслучайно пресекло ни,
неслучайно изпива
живота на екс...
Всяка пролет се връща
със възпламенено минзухарие,
всяка пролет е нова
със своето бурно дихание.
Аз нали съм възпитана,
не ритам често отзад,
навеждам главата си
и се усмихвам... без глас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
