Налудничаво шантавеещият

3.11.2015 г., 7:46 ч.

Поезия » Философска

342 0 2

Когато бeзвъзвратно превъртя*

и трайно в мене мрак се загнездѝ,

ще се вторачвам в слънце и цветя...

Ще диря погледи..., лица..., звездѝ...

Когато безнадеждно превъртя

и вместо въздух - ужас дишам гробен,

ще се боя по-страшно от смъртта,

че да живея - бил съм неспособен...

Когато най-накрая превъртя

и почнат да ме гледат снизходително,

проклет да съм, ако не полетя

към теб - небе - добро и изкупително...

................................................................................................................

Но!... Няма НИКОГА да превъртя...,

защото още вярвам в ЛЮБОВТА...

================================================

Amantes amentes* - Влюбените са лишени от разум - (лат.)

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rhymefan (Стоян Минев)

2015-11-05T22:45:17+02:00

Благодаря, линасветлана, anastasia73(Анастасия), evetometal(Ева) и rocker(Велин)!

Ева, избрах такъв финал, защото както на всекиго така и на мене ми се ще:

РАДОСТ да царѝ
над скръб, тъга и мъка
и да заискрѝ...

Велине, сентенцията я предоставих такава, каквато я видях - изписана по латински азбучен ред - на следния линк:

https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8

Още веднъж благодаря! !
rocker (Велин)

2015-11-03T21:34:46+02:00

Хубав стих! Но ще направя малка корекция на латинската мисъл. Amantes sunt amentes /Влюбените са луди; душевноболни; умопобъркани/ - такава е сентенцията. Поздрави и от мен!