11.11.2017 г., 13:39 ч.
Намачкай ми тишината
Намачкай ми тишината
с неудобните си обувки.
Отново свети земята
след нечестните ни преструвки.
Сняг пада като отнесен,
живота в нас зазижда.
Голям праз, че е есен:
есента се не вижда!
Ни в злато се реят листи,
ни вятър шушне в гората.
Наистина, бяхме ли близки,
щом разделя ни тишината?
с неудобните си обувки.
Отново свети земята
след нечестните ни преструвки.
Сняг пада като отнесен,
живота в нас зазижда.
Голям праз, че е есен:
есента се не вижда!
Ни в злато се реят листи,
ни вятър шушне в гората.
Наистина, бяхме ли близки,
щом разделя ни тишината?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елия Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
