11 nov 2017, 13:39  

Намачкай ми тишината 

  Poesía
314 0 0

Намачкай ми тишината

с неудобните си обувки.

Отново свети земята

след нечестните ни преструвки.

Сняг пада като отнесен,

живота в нас зазижда.

Голям праз, че е есен:

есента се не вижда!

Ни в злато се реят листи,

ни вятър шушне в гората.

Наистина, бяхме ли близки,

щом разделя ни тишината?

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??