Намачкай ми тишината
с неудобните си обувки.
Отново свети земята
след нечестните ни преструвки.
Сняг пада като отнесен,
живота в нас зазижда.
Голям праз, че е есен:
есента се не вижда!
Ни в злато се реят листи,
ни вятър шушне в гората.
Наистина, бяхме ли близки,
щом разделя ни тишината?
© Елия Todos los derechos reservados