Nov 11, 2017, 1:39 PM  

Намачкай ми тишината 

  Poetry
352 0 0
Намачкай ми тишината
с неудобните си обувки.
Отново свети земята
след нечестните ни преструвки.
Сняг пада като отнесен,
живота в нас зазижда.
Голям праз, че е есен:
есента се не вижда!
Ни в злато се реят листи,
ни вятър шушне в гората.
Наистина, бяхме ли близки,
щом разделя ни тишината?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Random works
: ??:??