Nov 11, 2017, 1:39 PM  

Намачкай ми тишината 

  Poetry
316 0 0

Намачкай ми тишината

с неудобните си обувки.

Отново свети земята

след нечестните ни преструвки.

Сняг пада като отнесен,

живота в нас зазижда.

Голям праз, че е есен:

есента се не вижда!

Ни в злато се реят листи,

ни вятър шушне в гората.

Наистина, бяхме ли близки,

щом разделя ни тишината?

© Елия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??