27.10.2007 г., 22:06

Намерен, Намерил

1.5K 0 7

 Бях самотен преди да те срещна.

 И се чувствах добре от това.

Но не пропуснах нашата среща.

Сега живота ми е любовта.

 Преди не знаех къде да те търся.

Преди теб не знаех толкова много неща.

 Сега те намерих.

 В живота ми върна дневната светлина.

 Когато се лутах в тъмата объркан.

 Не знаех, а и май не исках да знам.

 Имало още слънчеви хора.

 И един от тях ме чакал сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...