27 oct 2007, 22:06

Намерен, Намерил

  Poesía
1.5K 0 7

 Бях самотен преди да те срещна.

 И се чувствах добре от това.

Но не пропуснах нашата среща.

Сега живота ми е любовта.

 Преди не знаех къде да те търся.

Преди теб не знаех толкова много неща.

 Сега те намерих.

 В живота ми върна дневната светлина.

 Когато се лутах в тъмата объркан.

 Не знаех, а и май не исках да знам.

 Имало още слънчеви хора.

 И един от тях ме чакал сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...