Oct 27, 2007, 10:06 PM

Намерен, Намерил

  Poetry
1.6K 0 7

 Бях самотен преди да те срещна.

 И се чувствах добре от това.

Но не пропуснах нашата среща.

Сега живота ми е любовта.

 Преди не знаех къде да те търся.

Преди теб не знаех толкова много неща.

 Сега те намерих.

 В живота ми върна дневната светлина.

 Когато се лутах в тъмата объркан.

 Не знаех, а и май не исках да знам.

 Имало още слънчеви хора.

 И един от тях ме чакал сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...