Oct 27, 2007, 10:06 PM

Намерен, Намерил

  Poetry
1.5K 0 7

 Бях самотен преди да те срещна.

 И се чувствах добре от това.

Но не пропуснах нашата среща.

Сега живота ми е любовта.

 Преди не знаех къде да те търся.

Преди теб не знаех толкова много неща.

 Сега те намерих.

 В живота ми върна дневната светлина.

 Когато се лутах в тъмата объркан.

 Не знаех, а и май не исках да знам.

 Имало още слънчеви хора.

 И един от тях ме чакал сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...