Намери ме!
Дългите самотни дни,
безкрайните и тъжни нощи,
без теб,
без обич,
без усмивка,
без смях и радост,
без!
Сърцето ми е
птица с прекършени криле,
душата ми -
бездънна яма,
погълнала
отблясъка на очите ти.
Клепачите ми,
натежали от болка
и бленуващи
сънят целебен
да спаси
надеждата,
потъваща в мъртвото море
на обвиненията ми.
Потъвам,
пропадам
с неми писъци,
крещя от ужас безгласно,
наум.
Нищо не ми остана.
Нищо, за което
да се хвана
и да изплувам.
Търся те!
За да се докоснем
един друг
и да прескочим
заедно
пропастта на страха си.
Маската на щастливото ежедневие
вече се изтърка,
стана призрачна
и не мога да се скрия.
Не "искам",
а "моля" за теб!
А може би
ти си вътре в мен.
Но, вглъбявайки се
в болката,
нямам очи
да се вгледам
навътре в себе си.
Затова -
обади се!
Докосни съня ми!
Усмихни очите ми!
Отключи смеха ми!
Дай да пия от устните ти!
Направи ме твоя,
поне за малко,
и няма да искаш
да ме пуснеш вече!
Ела!
Намери ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елфида Георгиева Всички права запазени
