НАМЕРИ МЕ...
В отговор на стиха "Синя тишина" от Романтик
и продължение на стиха ми "Потърсиш ли ме"...
НамЕри ме и... в мен остана,
осъмна във безбрежната любов...
Невидимо от слънцето огряна,
по-чиста и от детски сладък зов...
Със ласка нежна аз те утеших,
в гръдта се сгуши... и ме омагьоса,
изписах те със следващия стих,
а ти със порив огнен ме жигоса...
Ефирна нежност сплете във коси,
като русалка снажна ме извая...
с длето-любов ошлайфа всеки щрих,
с безумна сладост... ме омая...!!!
Как чудна и неземна е със теб
орисница любов... моя стихия,
изплитаща прочувствен нов куплет,
обримчваща ме в шеметна магия...
Изящен сън... наяве изживян,
белязва ме със своята съдбовност...
Опива ме с копнежен стон, излян
в недрата ми с безмерна всеотдайност!!
Намери ме и... в мен остана,
заслушан във любовния ми стих,
в прегръдка сплете ме... и двама
запалихме неистов пламък... див!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
