Намерих те, когато теб те нямаше.
Намерих мисълта ти сред пороя.
Намерих искрата на душата ти.
Намерих прилива ти.
Открих в ръката ти студена
отричане от каквото е било;
открих силата, която ни подкарва,
като овце в кошара,
да открием своя дом.
А без да търся, те намерих.
Излиза, че съм те намерила случайно.
Ще позволиш ли да запазя и за мене
част от прилива ти...?
© Джули Всички права запазени