Намерих те, когато теб те нямаше.
Намерих мисълта ти сред пороя.
Намерих искрата на душата ти.
Намерих прилива ти.
Открих в ръката ти студена
отричане от каквото е било;
открих силата, която ни подкарва,
като овце в кошара,
да открием своя дом.
А без да търся, те намерих.
Излиза, че съм те намерила случайно.
Ще позволиш ли да запазя и за мене
част от прилива ти...?
© Джули All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
