Намерих те
на Явор...
Несбъднатите ми мечти се разпиляха
като снежинки, подгонени от вятъра.
Напомниха ми колко тежки бяха
сълзите на отчаяние и болка.
И в мига, когато сякаш само те останаха,
вместо банални думи за утеха,
любовта си ти доказа със дела.
Намерих те, мое бъдеще,
моя топлина,
моя пътека...
към вечността.
П. С. В една студена зимна вечер,
когато ни срещна съдбата,
любовта ни подари вълшебен танц
и от тогава си най-голямата ми тръпка...
Лудо, безнадеждно влюбена... Горя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
хех Мн красота си събрала в редовете!Бъди щастлива!Прегръдка от мен!
