2.06.2012 г., 10:07

Намерих те

936 0 0

Намерих те, любов,

до мене тихо си заспала.

Намерих те, недей

да казваш, че си вече закъсняла.

 

Недей да искаш

миналото с тебе да отричам.

Недей да молиш

в името ти тихо да се вричам.

 

Намерих те сега

и тук си, има време.

Прегръщам те напук

и няма никой вече да те вземе.

 

И нека всеки,

който без любов живее,

за като твоя сън,

за него, всяка вечер да копнее.

 

 

На Венци 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...