Намерих те!
докосват ръцете,
вълнисти коси.
Облива сърцето
усещане нежно
от прекрасното нейно лице,
неземна усмивка,
отронена капка роса
в някоя пролетна утрин.
Очите и,
две грахови зърна.
Тялото и,
брулена от вятъра бреза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Евгениев Всички права запазени