Наместо сбогом пускам тази песен
и нищичко на глас не ще изричам.
По релсите ще тръгна, ще е лесно...
Наум ще им припявам, че обичам...
Обичам те! И винаги така ще е!
Дори когато с думи те убивам.
И в бъдещето, и във настоящето
на този миг - когато си отивам...
Наместо сбогом ще ми се усмихваш
от снимките, които още пазя,
ръцете ми до болка ще пристискаш,
а аз - в щастливи спомени ще газя...
Ще си припомням с всяка своя стъпка
за допира на меките ти устни
и ще отпивам пак на бавни глътки
от топлото какао на очите ти...
А щом клепачите се уморят,
затворят ли се - пак ще те сънувам,
и ще се уверя за сетен път,
че няма как със теб да се сбогувам!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени
Поздрав за хубавия стих, Павлина!