Намираш ли муза в сърцето?
672
0
0
Намираш ли муза в сърцето?
Ти дишаш от моето време, от моя сън.
Моите копнежи, моята радост и моя живот.
Ти пишеш стихове, излизаш нощем навън -
Твоите думи се раждат без излишна любов
И тяхната истина се губи между римите.
Ти взимаш от капките дъжд самотата им,
Въпреки, че са хиляди и винаги мощни;
Ти пишеш стихове, като дъжд непоколебим.
Твоите думи не са в дъгата, през тъмните нощи
И в тяхната лирика, ти си намокрен...
Е, пак ли забрави защо пишеш стихотворения,
Приятелю - писателю - поете?
В хиляди спомени, в хиляди твои намерения,
Намираш ли муза в сърцето?
Ти пишеш, а другите само копират твоята рима.
Властта опиянява, а изкуството горчи.
Ти вдъхнояваш и си жестоко вдъхновима.
В думите ти, се виждат твоите искри,
От огъня, който сам аз запалих.
Ти не научи за житейските ми драми,
А само за радостта ми.
Сълзите ми как копаеха ями
В моето сърце...
Ти не изслуша химна на баща ми,
А чалгата на гримирани дами.
Очите ми са сякаш прибрани
В моето сърце.
Е, пак ли забрави защо пишеш стихотворения,
Приятелко - писателко - поетесо?
Живяла си доста в заблуди и недоразумения,
Намираш ли си муза в сърцето?
Ти дишаш от моето време, от моя сън.
Моите копнежи, моята радост и моя живот.
Ти пишеш стихове, излизаш нощем навън -
Твоите думи се раждат без излишна любов
И тяхната истина се губи между римите.
Ти взимаш от капките дъжд самотата им,
Въпреки, че са хиляди и винаги мощни;
Ти пишеш стихове, като дъжд непоколебим.
Твоите думи не са в дъгата, през тъмните нощи
И в тяхната лирика, ти си намокрен...
Е, пак ли забрави защо пишеш стихотворения,
Приятелю - писателю - поете?
В хиляди спомени, в хиляди твои намерения,
Намираш ли муза в сърцето?
Ти пишеш, а другите само копират твоята рима.
Властта опиянява, а изкуството горчи.
Ти вдъхнояваш и си жестоко вдъхновима.
В думите ти, се виждат твоите искри,
От огъня, който сам аз запалих.
Ти не научи за житейските ми драми,
А само за радостта ми.
Сълзите ми как копаеха ями
В моето сърце...
Ти не изслуша химна на баща ми,
А чалгата на гримирани дами.
Очите ми са сякаш прибрани
В моето сърце.
Е, пак ли забрави защо пишеш стихотворения,
Приятелко - писателко - поетесо?
Живяла си доста в заблуди и недоразумения,
Намираш ли си муза в сърцето?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
