Намираш ли време за спомени
Намираш ли време за спомени?!
Кажи ми, дали са още сини вълните,
не тези волни, прекрасни в морето,
достигнали бряг, в скалите разбити,
а онези, сини и нежни, в сърцето ти?!
Дали още блещукат златни звездите,
не тези ярки, горе, там на небето,
а онези, които вечно сияят в очите
и се забиват без милост в сърцето ми?!
Дали дъждовете са вече пресъхнали
по твоите бели и гладки страни?!
Сънища имаш ли още настръхнали
в ароматните нощи и слънчеви дни?!
Още ли пишеш пробождащи стихове
за изпълнен с любов пролетен ден?!
Още ли имаш в главата си мигове,
неизживени до болка със мен?!
Искаш ли тази невъзможна любов,
от която все така се задъхваше?!
Още посрещаш ли изгрева нов,
с моя допир, от който настръхваше?!
Имаш ли мисли, пропити с тъга,
намираш ли време за спомени?!
Търсиш ли вече нова, цветна дъга,
след капките дъжд, студено отронени?!
28.05.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
Ще си го пусна във фейса.
, романтик съм, непоправим. Не знам, Пепи, не знам. Ако надникнеш утре пак при мен, може и да разбереш, но може и да се объркаш още повече... Благодаря ти за коментара и за това, че се закачаш с мен! Знаеш, че и аз често обичам да коментирам закачливо...
