Намираш ли време за спомени
Намираш ли време за спомени?!
Кажи ми, дали са още сини вълните,
не тези волни, прекрасни в морето,
достигнали бряг, в скалите разбити,
а онези, сини и нежни, в сърцето ти?!
Дали още блещукат златни звездите,
не тези ярки, горе, там на небето,
а онези, които вечно сияят в очите
и се забиват без милост в сърцето ми?!
Дали дъждовете са вече пресъхнали
по твоите бели и гладки страни?!
Сънища имаш ли още настръхнали
в ароматните нощи и слънчеви дни?!
Още ли пишеш пробождащи стихове
за изпълнен с любов пролетен ден?!
Още ли имаш в главата си мигове,
неизживени до болка със мен?!
Искаш ли тази невъзможна любов,
от която все така се задъхваше?!
Още посрещаш ли изгрева нов,
с моя допир, от който настръхваше?!
Имаш ли мисли, пропити с тъга,
намираш ли време за спомени?!
Търсиш ли вече нова, цветна дъга,
след капките дъжд, студено отронени?!
28.05.2017 г. Велин
© Велин All rights reserved.
Ще си го пусна във фейса.
, романтик съм, непоправим. Не знам, Пепи, не знам. Ако надникнеш утре пак при мен, може и да разбереш, но може и да се объркаш още повече... Благодаря ти за коментара и за това, че се закачаш с мен! Знаеш, че и аз често обичам да коментирам закачливо...
