Напаст
Н А П А С Т
Сънувам постоянно поезия,
събудя се,насреща ми отново е Тя,
изобщо,напоследък пътя ми целия
е направо заринат от противните й цветя.
Чудя се,какво да направя,
как от нея да се спася-
Душата ми жадува за малко
прозаичен сив аромат.
Мисълта ми се пръска от рими,
походката ми пияно залита от тях,
Боже Господи, помогни ми,
да не сторя някакъв грях.
Таблетът се противи,не иска вече да пише
словата натъпкани с аромат,
химикалът и той едва диша
от жегата нагнетена във тях.
Изплашен,започвам бързо,да бягам,
но пред мен плавно носи се Тя,
обръча си около мене плътно затяга,
посока единствена ми остава-Смъртта.
Смело поглеждам в очите й,
а Тя ми отвръща с шега:
"Поете смотан,обичам те!",
Ха така! Ти да видиш! Втасахме-
добре де-помогни ми тогава,
в прегръдката ти задушен,
от любов по теб да умра!
"Ха дано ама надали." "Да ама не."
Това грозно,черно "момиче"
в любов ми се вечна закле
с думите,"Щастие истинско
за мене ще бъде,с Поезията
във вечна любов да живееш,
аз съм тая,която трябва да мре."
Стреснах се и се събудих,
а колелото отново се завъртя,
читателю любопитен,любезен
моля те честно кажи ми,
заслужавам ли толкова
злочеста и откачена съдба?
02.04.2025г.гр.Свищов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кръстев Всички права запазени