Очаква всеки край летален,
да го здрависа свети Петър,
но аз, със риск да съм банален,
си мисля, че ще мина метър.
Всички в дупка са се скрили.
Да, животът ги подгони!
Аз пък имам много сили,
следвам своите нагони.
Мрънкат, охкат, пъшкат сите
и от сутрин, та до здрач
стискат и броят парите.
Аз, понеже съм играч,
ям и пия без почивка,
гологани не броя.
Срещам всичко със усмивка,
прав във бурята стоя.
Взимам здраво свойта доза,
а наоколо треперят.
Е, кажете ми без поза-
те със мен ли ще се мерят?
© Георги Янков Всички права запазени