Написах стих!
Подписах го с душата си!
А после го пуснах да лети
свободно,
из вселенските простори!
Докосна ли ви той? Не зная!
Но в мен остави светла диря
как за пътя на душата –
искам аз да ви разкажа...
За болката!За мъката!
За сълзите, за любовта
и светлината!
Затова запазих любовта
и светлината в необятната
вселена на сърцето си...
А мрака окован остава –
далеч, далеч от мен...!
И в нощното небе –
изгря звезда, току-що
новородена...
И запленена от мечти красиви,
преливащи в нощното небе...
се породи желание за полет,
за полета на моята душа!
И отново преоткрих доброто,
макар, че мрака бе го оковал...
разкъсах тежките окови
и заедно с него засиях!
© Катя Всички права запазени
пожелания и коментар!Бъди благословен!