24.01.2019 г., 17:40

Написах стих

847 2 3

Написах стих!

Подписах го с душата си!

А после го пуснах да лети

                           свободно,

из вселенските простори!

Докосна ли ви той? Не зная!

Но в мен остави светла диря

как за пътя на душата –

искам аз да ви разкажа...

За болката!За мъката!

За сълзите, за любовта

                  и светлината!

Затова запазих любовта

и светлината в необятната

вселена на сърцето си...

А мрака окован остава –

далеч, далеч от мен...!

И в нощното небе –

изгря звезда, току-що

новородена...

И запленена от мечти красиви,

преливащи в нощното небе...

се породи желание за полет,

за полета на моята душа!

И отново преоткрих доброто,

макар, че мрака бе го оковал...

разкъсах тежките окови

и заедно с него засиях!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антоан, благодаря ти от сърце за хубавите думи
    пожелания и коментар!Бъди благословен!
  • Исмаил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Необятно е като Космоса, Катя!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...