24 янв. 2019 г., 17:40

Написах стих

855 2 3

Написах стих!

Подписах го с душата си!

А после го пуснах да лети

                           свободно,

из вселенските простори!

Докосна ли ви той? Не зная!

Но в мен остави светла диря

как за пътя на душата –

искам аз да ви разкажа...

За болката!За мъката!

За сълзите, за любовта

                  и светлината!

Затова запазих любовта

и светлината в необятната

вселена на сърцето си...

А мрака окован остава –

далеч, далеч от мен...!

И в нощното небе –

изгря звезда, току-що

новородена...

И запленена от мечти красиви,

преливащи в нощното небе...

се породи желание за полет,

за полета на моята душа!

И отново преоткрих доброто,

макар, че мрака бе го оковал...

разкъсах тежките окови

и заедно с него засиях!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антоан, благодаря ти от сърце за хубавите думи
    пожелания и коментар!Бъди благословен!
  • Исмаил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Необятно е като Космоса, Катя!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...