24 янв. 2019 г., 17:40

Написах стих

868 2 3

Написах стих!

Подписах го с душата си!

А после го пуснах да лети

                           свободно,

из вселенските простори!

Докосна ли ви той? Не зная!

Но в мен остави светла диря

как за пътя на душата –

искам аз да ви разкажа...

За болката!За мъката!

За сълзите, за любовта

                  и светлината!

Затова запазих любовта

и светлината в необятната

вселена на сърцето си...

А мрака окован остава –

далеч, далеч от мен...!

И в нощното небе –

изгря звезда, току-що

новородена...

И запленена от мечти красиви,

преливащи в нощното небе...

се породи желание за полет,

за полета на моята душа!

И отново преоткрих доброто,

макар, че мрака бе го оковал...

разкъсах тежките окови

и заедно с него засиях!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антоан, благодаря ти от сърце за хубавите думи
    пожелания и коментар!Бъди благословен!
  • Исмаил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Необятно е като Космоса, Катя!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...