24 янв. 2019 г., 17:40

Написах стих

851 2 3

Написах стих!

Подписах го с душата си!

А после го пуснах да лети

                           свободно,

из вселенските простори!

Докосна ли ви той? Не зная!

Но в мен остави светла диря

как за пътя на душата –

искам аз да ви разкажа...

За болката!За мъката!

За сълзите, за любовта

                  и светлината!

Затова запазих любовта

и светлината в необятната

вселена на сърцето си...

А мрака окован остава –

далеч, далеч от мен...!

И в нощното небе –

изгря звезда, току-що

новородена...

И запленена от мечти красиви,

преливащи в нощното небе...

се породи желание за полет,

за полета на моята душа!

И отново преоткрих доброто,

макар, че мрака бе го оковал...

разкъсах тежките окови

и заедно с него засиях!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антоан, благодаря ти от сърце за хубавите думи
    пожелания и коментар!Бъди благословен!
  • Исмаил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Необятно е като Космоса, Катя!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...