Написана любов
Какво, като напиша за дъжда,
за зимите и есените в мене?
За мъчната протяжна самота
и колко ми е тъжно без зеленото...
Нима ще те докарам с този плач,
на близко да ми бъдеш. До дъха.
Или ще ме приспиш с мечта по здрач,
че някак да си моя във съня?..
Какво, като съм влюбен до обричане?
Живота има други намерения.
Съдбата забрани да те обичам
и аз те претворих в стихотворения.
Ще спре дъжда. И после ще е бяло.
Дано и листите ми да са, празно - бели!
Светът с докосване е оцелял,
а не с измислена любов в поеми...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
