Написано днес. Със спомен за вчера.

[08.10.11]

Лъчеви влияния на разни... ноти...

Очите сгърчват се...  и се затварят.

По линиите на ръцете ми

минават влакове.

А пешеходни улици там няма -

само подлези.

И някой друг замах.

Мисловно.

Към съществуването на мечти;

към спомените ми,

до един със теб обременени...

А настоящето така медно се топи,

а времето така много ми отнема,

а аз на времето така много давам...

Доброволно

се вричам в пътеки някакви.

Порой навън вали...

Аз бягам

в чужди същности.

Душата ми в ниши се таи.

Не вярвам на чуждите твърдения,

и на близките не вярвам.

Предадох приятел...

Вярно, някога...

Прошка искат птиците

при изстрел.

Аз в моите молитви

и за теб се моля,

мило мое малко мен,

и за теб се моля,

и за нея...

И за него.

Но в него вярвам!

А лъчите са така коварни...