НАПИСАНО СЪС СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри!
Тя – птича сянка, светла глътка въздух
из черен пек – и в шеметни утра.
Не знам защо тя все ми се изплъзва.
И моля се – към вас да е добра.
Светулков рой – се рейне, и изчезне
към чужди светове и висоти.
Надеждицата – птиченце над бездни – ...