Написано със слънчеви лъчи
НАПИСАНО СЪС СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри!
Тя – птича сянка, светла глътка въздух
из черен пек – и в шеметни утра.
Не знам защо тя все ми се изплъзва.
И моля се – към вас да е добра.
Светулков рой – се рейне, и изчезне
към чужди светове и висоти.
Надеждицата – птиченце над бездни –
дано поне при вас да долети!
За кой ли път небето се разпуква
и чезне мракът – дрипи чер сатен?
И слънцето изписва с главна буква
началото на новия ми ден.
На мен за обич Бог ми го е пратил.
Аз вече се изгърбих като мост –
все чакам да посрещна стар приятел
и да нахраня някой късен гост.
Невям преминах своята пътечка?
Дали бях песен? Плач? И птичи вик?
До пролетта са пропасти от вечност,
а до снега остана само миг.
С протегната душа ви пея песни.
Четете – ако още си личи –
написах ви на гърбавите преспи
"Обичам ви!" – със слънчеви лъчи.
© Валери Станков All rights reserved.
