"Стъпки дето отиват,
ще е неравно,
но чисто...
Любими,
твоя награда да е
шумолене
от калдаръмени мисли."
Маргарита Василева - враната
Напиши за това как вълната целува брега,
как флиртаджията вятър гали листа по брезата...
Защо красивите рози толкова силно бодат?!
Защо замръзнали жици свистят във душата...
Напиши за капки роса, дето в тревите се крият,
за залеза кървав, слънце щом ляга да спи.
Напиши, щом си влюбена, как е Последният първи
и щом Любовта си отиде, напиши колко боли...
Напиши и къде отива, угасвайки, Топлината.
Защо Нежността е толкова наранена и тъжна?!
Защо когато обичаш, си посестрима на Светлината,
а когато разлюбиш, дочувам: " Да не съм длъжна?!"
Напиши, щом сами ще си бъдем, за какво да живеем...
Телевизорите омръзват, а в книгите е прекалено красиво...
Как да теглим чертата?! Понякога от Тишината не смеем,
а Пътят все е неравен и просто е сложен накриво...
© Красимир Дяков Всички права запазени