28.10.2017 г., 0:03

Напиши ми...

1.4K 7 10

Искаш с устни да пишем нали,
нашата книга с греховни корици,
две тела, аз и ти, две души,
между нас цял роман ненаписан.
Нека първа да почна, със стих,
ще довършиш реда – обещавам,
но за Бога сега замълчи,
позволи ми да мина нататък.
С устни тук, ще напиша "сърце",
по-натам ще добавя "любими",
и през страница, или през две,
ще добавям и твоето име.
Целуни ме, рисувай със мен,
тази книга, по-свята от библия,
не за час, не за два, не за ден,
нека пишем с години религия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Първолета Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...