28.10.2017 г., 0:03

Напиши ми...

1.4K 7 10

Искаш с устни да пишем нали,
нашата книга с греховни корици,
две тела, аз и ти, две души,
между нас цял роман ненаписан.
Нека първа да почна, със стих,
ще довършиш реда – обещавам,
но за Бога сега замълчи,
позволи ми да мина нататък.
С устни тук, ще напиша "сърце",
по-натам ще добавя "любими",
и през страница, или през две,
ще добавям и твоето име.
Целуни ме, рисувай със мен,
тази книга, по-свята от библия,
не за час, не за два, не за ден,
нека пишем с години религия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Първолета Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...