Наполовина
Скъсано слънце
в небе от хартия,
половинка дъга.
Черно и бяло,
като в магия
и... четвърт луна.
Изречени думи
наполовина.
Кой ли разбра
в сърцето ми скъсано
болка че има.
Кой ли разбра...
Самотата ми само е цяла
в моят разкъсан свят.
Как съм го скъсала?
Как съм го разпиляла?
Кога?
Не разбрах.
Ръка протегни ми
и събери ме
с едничка прегръдка
в едно.
Не тръгвай още,
не тръгвай, спаси ме
от мойта разкъсаност.
© Албена Стефанова Всички права запазени
...............................
Пожелавам сбъдване на желаното!
Много ми хареса стиха ти, съдържа
оригинални и стилни метафори!
ПОЗДРАВИ!
БЪДИ!