alistef (Албена Стефанова)
177 373
16.02.2010 г., 20:27 ч.

Наполовина 

  Поезия
540 0 7

Наполовина

 

Скъсано слънце

в небе от хартия,

половинка дъга.

Черно и бяло,

като в магия

и... четвърт луна.

 

Изречени думи

наполовина.

Кой ли разбра

в сърцето ми скъсано

болка че има.

Кой ли разбра...

 

Самотата ми само е цяла

в моят разкъсан свят.

Как съм го скъсала?

Как съм го разпиляла?

Кога?

Не разбрах.

 

Ръка протегни ми

и събери ме

с едничка прегръдка

в едно.

Не тръгвай още,

не тръгвай, спаси ме

от мойта разкъсаност.

 

 

 

 

 

 

© Албена Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??