Направо от сърцето
На дъщеря ми Василена
Обрулена от ветрове, захвърлена на кръстопът,
окаляна до колене, обърнала съм гръб.
В мислите съм винаги на път,
на целия свят обидена до болка жестока, нетърпима, която
като мъгла се стеле на талази,
в душата ми крехка, до лудост ранима.
Безсънни нощи, безброй изпушени цигари.
Сподавени ридания и дълго сдържани сълзи,
но една от тях безшумно се отрони и опари
в съня на моето дете невинните очи.
То спи до мене тихо през нощта,
притворило клепачи, от лудориите детски уморени.
Усмихва се. Какво ли вижда милото в съня?
Какво е то това, което аз не виждам
с очи, от сълзи замъглени.
Наведена над нея, безшумно в полумрака плача,
целувайки златистата коса.
И пак на път съм, в мислите си смело крача,
здраво поела малката детска ръка.
Дъщеря ми: моя сладка болка, моя светлина.
Моя плът и кръв, от мен с любов родена,
моя обич чиста, моя Синева -
бъди от Бог благословена!
1997
п.с. Днес ( 18.05.2012), петнадесет години по-късно мога спокойно да кажа, че Бог много ми отне, но и с много ме дари. Подари ми... Синевата! Най-малко по сто пъти на ден чувам най-истинската и най-чиста дума - МАМО!
© Елора Всички права запазени