Направо от сърцето

                  На дъщеря ми Василена

Обрулена от ветрове, захвърлена на кръстопът,

окаляна до колене, обърнала съм гръб.

В мислите съм винаги на път,

на целия свят обидена до болка жестока, нетърпима, която

като мъгла се стеле на талази,

в душата ми крехка, до лудост ранима.

Безсънни нощи, безброй изпушени цигари.

Сподавени ридания и дълго сдържани сълзи,

но една от тях безшумно се отрони и опари

в съня на моето дете невинните очи.

То спи до мене тихо през нощта,

притворило клепачи, от лудориите детски уморени.

Усмихва се. Какво ли вижда милото в съня?

Какво е то това, което аз не виждам

с очи, от сълзи замъглени.

Наведена над нея, безшумно в полумрака плача,

целувайки златистата коса.

И пак на път съм, в мислите си смело крача,

здраво поела малката детска ръка.

Дъщеря ми: моя сладка болка, моя светлина.

Моя плът и кръв, от мен с любов родена,

моя обич чиста, моя Синева -

бъди от Бог благословена!                

                                                               1997

п.с. Днес ( 18.05.2012), петнадесет години по-късно мога спокойно да кажа, че Бог много ми отне, но и с много ме дари. Подари ми... Синевата! Най-малко по сто пъти на ден чувам най-истинската и най-чиста дума - МАМО!