Напразно
Защо ли днес напразно се гримирах,
гримът ми на сълзи изтече,
какво очаквах, не разбирам,
от моето изстрадало лице?!
Очаквах, може би, да се усмихва,
да прикрива болезнени сълзи,
усмихвах се, но толкова насила,
че накрая то се провали...
Защо разплака моето лице,
аз зная, провали го ти,
че накара моето сърце
да плаче, да не спира да кърви...
Накара го да плаче безутешно,
с жестоки думи го рани
и как искаш да прости твоите грешки,
като вече едва се държи?!
Гримът ми продължава да се стича,
аз искам с другата да сте щастливи!
Какво значение има на какво приличам,
щом и без друго тя е по-красива?!
Забрави ме, ще изчезна като гръм,
ще потъна някъде, за мен да не знаеш,
щом тя гостува в твоя сън
и така безутешно я желаеш!
За кой ли днес изобщо се гримирах,
когато ти към друга гледаш вече?!
Няма за кого да съм красива -
за това ли всичко на сълзи изтече?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени