18.10.2007 г., 11:26

Напразно

820 0 7
Не искай от сърце да се усмихна,
не искай да се радвам без сълзи.
Не чакай раните във мен да стихнат.
Не чакай да те питам. Говори!

Не тръгвай към избягала луна.
Не тръгвай пак по моята пътека.
Не искай лъч от паднала звезда.
Не искаш да боли, но нека!

Не казвай нищо, няма да говоря.
Не казвай! Замълчи веднъж поне.
Не идвай с мен, напразно аз се боря
за туй, което миналото взе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • супер си!страшеннн стих!!!!!!!!6
  • Миналото е ужасно, ала необратимо и от него тайничко не можем да крадем. Затова има бъдеще - да си дадем заявката за това, което искаме да ни се случи, за да може то наистина да се случи. Относно стихотворението - то говори само по себе си - и за таланта ти, и за теб самата. Добра работа!
  • Силен,много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Брависимо:>!
  • Браво, много хубав стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...