18.10.2007 г., 11:26 ч.

Напразно 

  Поезия
631 0 7
Не искай от сърце да се усмихна,
не искай да се радвам без сълзи.
Не чакай раните във мен да стихнат.
Не чакай да те питам. Говори!

Не тръгвай към избягала луна.
Не тръгвай пак по моята пътека.
Не искай лъч от паднала звезда.
Не искаш да боли, но нека!

Не казвай нищо, няма да говоря.
Не казвай! Замълчи веднъж поне.
Не идвай с мен, напразно аз се боря
за туй, което миналото взе...

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • супер си!страшеннн стих!!!!!!!!6
  • Миналото е ужасно, ала необратимо и от него тайничко не можем да крадем. Затова има бъдеще - да си дадем заявката за това, което искаме да ни се случи, за да може то наистина да се случи. Относно стихотворението - то говори само по себе си - и за таланта ти, и за теб самата. Добра работа!
  • Силен,много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Брависимо:>!
  • Браво, много хубав стих!
  • Чудесен стих!
  • Браво, Петенце!
    Прекрасен стих!
Предложения
: ??:??