10.01.2017 г., 13:11 ч.

Напролет 

  Поезия » Друга
386 0 8
Душата ми – във зимна клетка,
затрупана от снегове.
Нерадостна е тази гледка
и радва мойте врагове.
А тялото ми се смразява
и губи пориви и страст.
И зле това се отразява
на мойте песнички и глас.
Че слънцето не се показва
и снеговете не топи.
Студът жестоко ме наказва –
компромисите не търпи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??