Напук
НАПУК
В дома ти да влизам - имам забрана.
Той сега отваря вратите за друг.
В него моята сянка спомен остана.
Само Бог знае, че съм таен съпруг.
Вън се е плиснало лято горещо,
а сърцето защо се пука от студ?
За теб всеки ден ми напомня по нещо.
И тези спомени ме правят луд...
И тръгнахме по пътека безкрайна,
като деца се държахме един за друг.
И всеки ъгъл пази нашата тайна.
Защо любовта ни остава напук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
