28.01.2012 г., 17:39

Напук на злобата

1.8K 0 19

Напук на злобата,

напук на злото,

напук на всеки, който мисли зло,

приятели,

сега ще изиграем

едно юнашко, българско хоро!

 

Не съществува

другаде изкуство,

да изразява тъй под свода син,

най-славното

и най-човешко чувство:

“Един за всички,  всички – за един!”

 

Хоро играят

сити и нещастни,

хоро играят беден и богат,

мъже, жени, момци, невести, старци –

хоро играят стар и млад!

 

В хорото има скокове, с които 

политаш в необятна ведра  вис,

и ситни плътни стъпки, със които 

се мачкат сякаш змийските глави.

 

Мелодиите

могат да са тъжни,

ала, дори  в най-тъжен съпровод,

едно хоро

не може да е тъжно –

то винаги е ведро и добро!

 

Докато газят

българи земята,

и над главите грее звезден свод,

ще съществува

и ще се играе

това безсмъртно българско хоро!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това безсмъртно българско хоро!Хвала на тебе български юнако!Поздрав!
  • "...сега ще изиграем
    едно юнашко, българско хоро!..."

    "...“Един за всички, всички – за един!”..."

    Представих си мускетарите как тропат хоро
  • Благодаря на всички ви, които сте прочели и харесали стиха и сте ми направили отзив в смисъл "хубав стих, Ачо!" Надявам се да сте били искрени.
    Уважавам и мнението на Аргоник, който му прави напълно отрицателен коментар, но не съм съгласен с него по няколко пункта. Първо, по това "че това не е стих на всички е ясно." Аз, независимо от някои несъвършенства, си го смятам за стих. Не мисля и че е "само злободневка, нищо друго, нещо което ще остане само в аналите на сайта." То въобще не е злободневка! Злободневки-еднодневки обикновено са стиховете на политическа или гражданска тема, които след кратък срок или със смяната на правителството вече не са актуални. А тук темата е вечна, безсмъртна - като хорото!
    Съгласен съм с него, че няма такъв, който да мисли за себе си, че е лош, да се е определил като лош или злобен. И най-големите престъпници, дори серийните убийци, смятат себе си за добри; но това не значи, че няма лоши и злобни. Не съм съгласен и с това, че суетата не е чужда на никого. Аз например мисля, че на мене ми е чужда. Била е чужда тя и на много велики личности, а защо да не е чужда и на много хора от сайта?
  • Харесах!Поздрав!
  • Точно тук някъде се разминаваме, Ангаре...
    Че това не е стих, май на всички е ясно, но го подминават с едно - "хубав стих, Ачо"...за мен е сполучлива злободневка...нищо друго, нещо което ще остане само в аналите на сайта...
    Не познавам никой който да се е определил за лош или злобен...всичко е пречупено през собствената ни призма. Сигурно го знаеш по-добре от мен, имайки в предвид житейския ти опит...но въпреки това си го вкарал в слово...Суетата не е чужда на никого, но е лош начин да изразиш себе си.
    С уважение, Ачо

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...