28 янв. 2012 г., 17:39
Напук на злобата
Напук на злобата,
напук на злото,
напук на всеки, който мисли зло,
приятели,
сега ще изиграем
едно юнашко, българско хоро!
Не съществува
другаде изкуство,
да изразява тъй под свода син,
най-славното
и най-човешко чувство:
“Един за всички, всички – за един!”
Хоро играят
сити и нещастни,
хоро играят беден и богат,
мъже, жени, момци, невести, старци –
хоро играят стар и млад!
В хорото има скокове, с които
политаш в необятна ведра вис,
и ситни плътни стъпки, със които
се мачкат сякаш змийските глави.
Мелодиите
могат да са тъжни,
ала, дори в най-тъжен съпровод,
едно хоро
не може да е тъжно –
то винаги е ведро и добро!
Докато газят
българи земята,
и над главите грее звезден свод,
ще съществува
и ще се играе
това безсмъртно българско хоро!
© Ангел Чортов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Това безсмъртно българско хоро!Хвала на тебе български юнако!Поздрав!
-
"...сега ще изиграем
едно юнашко, българско хоро!..."
"...“Един за всички, всички – за един!”..."
Представих си мускетарите как тропат хоро
-
Благодаря на всички ви, които сте прочели и харесали стиха и сте ми направили отзив в смисъл "хубав стих, Ачо!" Надявам се да сте били искрени.
Уважавам и мнението на Аргоник, който му прави напълно отрицателен коментар, но не съм съгласен с него по няколко пункта. Първо, по това "че това не е стих на всички е ясно." Аз, независимо от някои несъвършенства, си го смятам за стих. Не мисля и че е "само злободневка, нищо друго, нещо което ще остане само в аналите на сайта." То въобще не е злободневка! Злободневки-еднодневки обикновено са стиховете на политическа или гражданска тема, които след кратък срок или със смяната на правителството вече не са актуални. А тук темата е вечна, безсмъртна - като хорото!
Съгласен съм с него, че няма такъв, който да мисли за себе си, че е лош, да се е определил като лош или злобен. И най-големите престъпници, дори серийните убийци, смятат себе си за добри; но това не значи, че няма лоши и злобни. Не съм съгласен и с това, че суетата не е чужда на никого. Аз например мисля, че на мене ми е чужда. Била е чужда тя и на много велики личности, а защо да не е чужда и на много хора от сайта? -
Харесах!Поздрав!
-
Точно тук някъде се разминаваме, Ангаре...
Че това не е стих, май на всички е ясно, но го подминават с едно - "хубав стих, Ачо"...за мен е сполучлива злободневка...нищо друго, нещо което ще остане само в аналите на сайта...
Не познавам никой който да се е определил за лош или злобен...всичко е пречупено през собствената ни призма. Сигурно го знаеш по-добре от мен, имайки в предвид житейския ти опит...но въпреки това си го вкарал в слово...Суетата не е чужда на никого, но е лош начин да изразиш себе си.
С уважение, Ачо -
Поздрав и от мен, Ангар! Много истинско!
-
Почувствах го със душата си... Поздрав!
-
Браво, Ангар!
" Един за всички- всички за един." -
Поздрави за кръшното поетично хоро, Ангар!
-
Браво, Ангар...
поздравявам те най-сърдечно за идеята и изпълнението..
какво по-българско и хубаво от едно хоро...и сите
българи заедно..стопли ми душата и сърцето.. -
Благодаря, Ангар, че ми припомни "калинкиното" - "Рипни, Калинке, да тропниме,..." "напук на всеки, който мисли зло"
-
Поздравления за този стих, Ангар! Всички на хорото!...
-
********************
Хоро играят
сити и нещастни,
хоро играят беден и богат,
мъже, жени, момци, невести, старци –
хоро играят стар и млад! -
Може дълго време да си го обмислял, Ангар, но когато го чета, имам усещането, че се е излял на един дъх този прекрасен стих.
Толкова непринудено, шеметно, възторжено, че дори посочените повторения не дразнят слуха.
Плод на истинско творческо вдъхновение!.
Пожелавам ти още подобни мигове, Ангар!
Поздравления! -
Много ме развълнува, Ангар! Събираме се тук в неделя група българи и играем хора. Всеки тропа кой както може, но чувството е вълшебно и ти си го предал!
„Не съществува
другаде изкуство,
да изразява тъй под свода син,
най-славното
и най-човешко чувство:
“Един за всички, всички – за един!”
Едно леко разместване би премахнало повторенията в римите. На мен на прима виста ми идва, че може да се смени „едно хоро не може да е тъжно“ с „хорото нашо мъката пропъжда“. „И ситни,плътни стъпки, със които“ би могло да стане „и стъпки, със които плътно, ситно“.
Сега ще принтирам текста и ще го прочета утре пред групата. Ще се зарадват!
Поздрави!
-
В хорото има скокове, с които
политаш в необятна ведра вис,
и ситни плътни стъпки, със които
се мачкат сякаш змийските глави.
Тази образност ме разсмя! С поздрави, Ангар! -
Благодаря ви че прочетохте и за насърчителните коментари, Северянин и Надежда.
Прав си, Северянин: има толкова много прекрасни стихове за хорото, а моето не е доизкусурено.Но не че малко време съм му отделил, а защото толкова можах. Дълго време ме мъчи, и накрая реших да го постна, за да се отърва от него.
Нали е казано: "В някои случаи може да помогне следното: да се опишат чувствата в писмо, върху хартия. Мъката е като отровата - трябва да я изплюеш! Няма нужда да се изпраща писмото на някого - приберете го или дори го скъсайте. Но когато излеете болката си, тя ще напусне душата ви и ще я освободи за нова обич. Такова състояние е типично за поетите - когато са "бременни" с някое стихотворение, те не могат да се освободят от него, докато не го напишат; и веднага след това стават свободни за нови идеи, а душата им за нова обич." -
Позитивно и с хъс! Много ми хареса!
-
Много силно начало, хубав финал. Между тях римите малко са изневерили - не бива да се римува "с които" със "със които" или "са тъжни" с "е тъжно". Иначе и идеята, и реализацията заслужават адмирации. Някога Е. Енчев беше писал:
Във миг такъв е всеки кръстен,
така ни знаят по света.
Хорото е венчален пръстен
на българите с вечността.
Желая успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
